Древните Ландмарки на Свободното Зидарство – 01
Ландмарки (1). В древни времена е имало обичай да се бележат границите на земите чрез каменни колони, премахването на които от злонамерени хора, е водело до силно объркване, тъй като хората не са разполагали с други ориентири, освен тези колони, по които да различават границите на собствеността си. Ето защо премахването им се считало за ужасно престъпление.«Недей, казва еврейският закон, да премахваш ландмарките на ближните си, които те са ти оставили като наследство от древни времена». Ето защо тези особени Знаци, по които ние се разграничаваме от профанския свят и които ни позволяват да обозначим наследството си като «Синове на Светлината», се наричат Ландмарките на Ордена. Универсалният език и универсалните закони на Свободното Зидарство са Ландмарки, но не са такива местните Ритуали, закони и традиции, които се отличават в различните страни. Едно от най‐ужасните престъпления, което може да извърши един Свободен Зидар, е да се опита да промени или премахне тези свещени Ландмарки, с които ние изпитваме и доказваме предявените претенции на някой Брат да споделя нашите привилегии.
Съществува голямо ранообразие в мненията на авторите по отношение на решаването на въпроса кои са и кои не са Ландмарките на Свободното Зидарство. Д‐р Оливър (2) казва (Реч. Симв. Мас.(3)), че «някои ги ограничават до Опознавателните Знаци, Символите и Думите. Други включват и Ритуалите за Посвещаване, Странстване и Повдигане; както и формата, размерите и опорите; пода, разположението и застилането; украсата, Обзавеждането и Бижутата на дадена Свободнозидарска Ложа, или характерните им Символи. Някои мислят, че Орденът няма други Ландмарки, освен специфичните си тайни.» Всички определения обаче са неточни и незадоволителни, тъй като изключват някои съществени факти, а включват несъществени.
Може би най‐безопасният метод е да ги ограничим до онези древни, и поради тази причина универсални обичаи на Ордена, които или постепенно са прераснали в правила за действие, или, ако някога са въведени от някой компетентен орган, са влезли в сила толкова отдавна, че не може да се намери доказателство за произхода им в историческите анали. Както хората, които са ги въвели, така и времето на самото им въвеждане не са намерили място в аналите и поради тази причина тези Ландмарки «са по‐древни, отколкото паметта или историята би могла да достигне».
Ето защо първата предпоставка даден обичай или правило за действие да бъде определено като Ландмарка е това правило да е съществувало «от незапомнени времена». Древността е същественият елемент. Ако беше възможно за всички Масонски власти към настоящия момент да се обединят в един вселенски конгрес и в най‐пълно единодушие да приемат нова разпоредба, въпреки че тази разпоредба ще остане задължителна за цялата Гилдия докато не бъде отменена, тя няма да е Ландмарка. В действителност, тя ще има характера на универсалност, но ще й липсва древност.
Друга особеност на тези Ландмарки на Масонството е, че те са неотменими. Както конгресът, който току‐що давах за пример, няма да има правомощието да въведе Ландмарка, по същия начин той няма да има право и да отмени Ландмарка. Ландмарките на Ордена, също както законите на мидийците и персите (4), не могат да търпят промени. Те остават такива, каквито са били преди векове и трябва да продължат да бъдат същите докато самото Масонството престане да съществува.
До 1858 г. [C.E., 5858 A∴ L∴] никой Масонски автор не е правил опит ясно да изброи Ландмарките на Свободното Зидарство и да им придаде разбираема форма. През октомври месец на тази година (5874 A∴ L∴ [1873 C.E.] – Бел. ред.), авторът на настоящия труд, публикува в [сп.] «Америкън Куотърли Ривю оф Фриймейсънри» [American Quarterly Review of Freemasonry, Американски тримесечен преглед на Свободното Зидарство](т. ii, стр. 230) статия за «Основите на Масонските закони», която съдържа ясно изброяване на Ландмарките, което бе първият случай подобен списък да се представи на Братството. Това изброяване по‐късно бе включено от автора в неговия «Учебник по масонско право» [Text Book of Masonic Jurisprudence]. Оттогава тази творба е доста широко приета от Братството и е препубликувана от много автори в областта на Масонското право; понякога без каквото и да е упоменаване на източника, от който те черпят информация. Съгласно това кратко изложение, резултат на много труд и изследвания, Ландмарките са двадесет и пет на брой и са следните:
‐1‐
Опознавателните Думи и Знаци са най‐легитимните и безспорни Ландмарки от всички. Те не подлежат на изменяне; и ако някога те са претърпявали промяна или допълнение, злината от такова нарушение на древните закони се е проявявала винаги впоследствие.
‐2‐
Разделението на Символичното Масонство на три Степени е Ландмарка, която е по‐добре запазена от почти всяка друга; въпреки че, дори и тук зловредният дух на иновацията е оставил следи и чрез разделянето на заключителната част от Третата Степен (5), бе създадена претенция за еднаквост по отношение на окончателното учение на Ордена на Майстора [т.е. на Майсторската Степен – Бел. ред.]; и Кралската Арка в Англия, Шотландия, Ирландия и Америка, както и «Високите Степени» на Франция и Германия ‐всички се различават по начина, по който въвеждат Новпосветения във великото съвършенство на цялото Символично Свободно Зидарство. През 1813 г. [C.E. 5813 A∴ L∴], Великата Ложа на Англия реабилитира Древната Ландмарка, като официално постановява, че Древното Франкмасонство (6) се състои от три Степени на Чирак, Калфа и Майстор, включително Свещената Кралска Арка. Но разрушената част така и не се възстановява и Ландмарката, въпреки че е призната като цялост от всички, продължава да бъде нарушавана.
‐3‐
Легендата за Третата Степен е важна Ландмарка, целостта на която е добре запазена. Не съществува Свободнозидарски Ритуал, практикуван в която и да е страна, на какъвто и да е език, в който да не са включени основните елементи на поученията на тази легенда. Текстовете могат да се различават и в действителност постоянно се променят, но легендата оттогава е останала по същество една и съща. И всъщност е необходимо това да е така, тъй като легендата за Строителя на Храма представлява самата същност и идентичност на Свободното Зидарство. Всеки Ритуал, който я изключи или измени съществено, поради този акт би престанал незабавно да бъде Свободнозидарски Ритуал.
‐4‐
Управлението на Братството от председателстващ Сановник, наричан «Велик Майстор», който се избира от целокупната Гилдия [the body of the Craft], е четвъртата Ландмарка на Ордена. Много хора предполагат, че избирането на Великия Майстор се провежда вследствие на закон или разпоредба на Великата Ложа. Но това не е така. Длъжността дължи съществуването си на Ландмарка на Ордена. Великите Майстори, или хората, които изпълняват длъжността под различна, но еквивалентна титла, могат да бъдат открити в аналите на Институцията далече преди да бъдат създадени Великите Ложи; и дори и да се отмени настоящата система на управление от Великите Ложи чрез закони, Великият Майстор все още би бил необходим.
‐5‐
Прерогативът (7) на Великия Майстор да ръководи всяко събрание на Свободните Зидари, независимо кога и къде се провежда, е петата Ландмарка. Следствие на този закон, който произтича от древния обичай, а не от някакво специално постановление е, че Великият Майстор заема стола, или както се нарича в Англия, «трона» по време на всяко събиране на Великата Ложа; и че той има правото да председателства събирането на всяка подчинена Ложа, когато се случи той да присъства.
назад следваща страница
