Албрехт Дюрер „Меланхолия“, илюстрация, 1514 г.
Идвам от дълбоката древност. Аз съм потъналата Атлантида и извисяващият се Тибет. Построих пирамидите и Вавилонската кула по законите, които ми даде Великият Архитект на Вселената. Свързах земните хора с небесния Творец.
Цар Соломон ме повика на строежа на Храма на храмовете. Отвоювах свободата на посветените в изкуството на градежа от догматичната власт. Създадох закономерната йерархия на чираците, калфите и майсторите. Хората започнаха да се стремят към съвършенство на градежа на живота.
Съзрях през античността силата на разума. Питагор, Сократ, Аристотел и Платон творяха началото на философията върху познанията, които им донесох от Сътворението на света.
Разпънаха ме на кръста, но възкръснах. Към моите тайни тръгваха кръстоносни походи и се връщаха с нови открития. Родих легендата за рицарите на крал Артур и дадох на човечеството Кръглата маса.
Заради мен създадоха Инквизицията. Горях на кладите, но доказах, че не съм Дявола, а борбата със Злото. Остоявах Морала пред Догмата.
Вдигах катедрали, строях университети, създавах библиотеки. Алхимици търсиха Еликсира на живота, развиха медицината и усмиряваха Природата.
Познавах Данте, Леонардо, Галилей, Коперник, Нютон, Гьоте, Волтер. И те ме познаваха. Моите последователи правят най-големите открития в науката. Моята философия вдъхновява шедьоврите на културата.
За мен Паганини сътвори тържествен химн. Моцарт, Вагнер, Сибелиус. Пушкин и Киплинг. Балзак и Толстой – ме превърнаха в ноти и слово.
Открих Америка и показах пътя на Колумб до Новия свят. После помирих Севера и Юга и написах Декларацията за независимостта, която започва с…“Ние, народът …“. Извисих Статуята на Свободата.
С моето има оправдават революции и заговори. А аз свиквам мирни конференции за опазване постиженията на цивилизацията. Създадох Обществото на народите и от моите символи взеха Белия гълъб за посланик на мира.
Овладявам атома и Космоса. Стъпих на Луната.
Забраняват ме тирани, диктатори и епископи. Шарлатани злоупотребяват с моето име. Но винаги става ясно, че само Законът може да даде свобода.
Издигнах в култ истината. В името на истината съчетах в едно Силата, Мъдростта и Красотата. И за техен изразител провъзгласих Братската любов.
Научих хората да си подават ръка и да забравят това, което ги разделя. Заради принадлежността към мен се освобождават заложници и се подарява живот на противници. Не деля никого по цвят на кожата, вероизповедание, политическа принадлежност, богатство и длъжност. Издигнах в култ Братството, Търпимостта и Свободата на мисълта и словото. Следвам плана на Твореца и събирам разпръснатото.
Борих се и ще се боря само за едно. Робът да бъде свободен, а свободният – съвършен.
Това съм аз – МАСОНСТВОТО.
Преди много години познах и Българите. А те ме знаеха още преди десет века. Описаха ме в свещените книги на богомилите, с които запалих искрата на просвещението в Европа.
Аз, масонството, им помогнах да се борят и извоюват Свободата си.
Апостолът им заради мен увисна на бесилото. Защитиха вярата си на моя език заживяха мирно с друговерците. Захарий Стоянов ме описа в записките си. Симеон Радев кръсти на мен „Строителите на съвременна България“. Първият им княз с моите думи съедини разделеното им царство. Стотици мои подписи стоят под Конституцията на независимостта им. Построиха държава, която и войните не можаха да разрушат. Подсказах им как да спасят евреите си. Крепях надеждата им в лагерите на смъртта на червения терор и заради тях съборих Берлинската стена. Дадох им демокрацията. Какво ще направят от нея – зависи от това, доколко са ме разбрали.
На роба може да подариш Свободата, но Съвършенството той сам трябва да достигне.
Димитър Недков
