автор: Димитър Недков
Мъдрият цар Соломон решава да вдигне първия храм на Господ. Да изпълни завета на баща си Давид. Има власт, има пари и народ, но няма архитект. Наема египетския майстор Хирам да проектира и организира строежа. Царят дава всичко. Майсторът не иска нищо, освен да запази за себе си тайната на градежа.
Храмът е завършен, но майстор Хирам е убит. От трима свои помощници, на които е отказал да разкрие тайната дума на майсторите.
Преди да умре, майстор Хирам скрива нещо в основите на Храма. Дори всемогъщият Соломон не е знаел каква е тайната. Царят влиза с взлом в работилницата на строителите, но един надпис в нея го накарал бързо да я напусне и никога повече да не пристъпва прага й. Потресен от смъртта на майстор Хирам, той наредил да намерят тялото му. Открили го на място, където било забито клонче от акация. Малко преди да умре, цар Соломон прозрял какво е нещото, с което майстор Хирам го превъзхождал. Познанието.
Век по-късно девет френски рицари размахвали денем меча в името Господне, а нощем се спускали в основите на Храма на Соломон и нещо търсели. Наричали ги Орденът на Сион – впоследствие Орденът на тамплиерите. Не са били наясно какво точно търсят, но явно са намерили. Цялата човешка история впоследствие подсказва това твърдение. След срещата на рицарите с папата Римокатолическата църква разбрала, че има нещо, над което тя не може да има власт. Защото това откритие застрашавало самата власт на църквата. Оказало се, че съществува нещо по-силно от вярата. Църквата е под заплаха! – ревнали кардиналите и монарсите. Пламнали клади. Рухвали храмове и манастири. Горели книги. Знатни родове се избивали до девето коляно. Религията и властимащите осъдили категорично правото на хората да се сдружават и да търсят познанието за света извън официално установените догми. Свободата се превърнала в най-скъпото състояние. Орденът на тамплиерите изчезнал. Но с него отново потънало и намереното в основите на Соломоновия храм.
Успокоена, църквата започнала да вдига катедрали. За да вярва, народът трябвало да има къде да се моли. Само майсторите строители обаче можели да извисят храмовете. Само те знаели тайната на градежа. За да я съхранят, живеели в своя затворена общност. Помещенията, които обитавали, наричали ложи. Общували по странен начин чрез знаци и символи и на никого не разкривали какво означават.
Когато църквата и монарсите се опитали да узнаят тайната на строителите, те се обявили за свободни зидари и отказали да се подчинят на феодалните порядки. Бунтът родил нещо неочаквано. Един английски крал с трепереща ръка подписал знаменитата Магна харта. Светът получил шанс да стане по-друг. С този подпис се конституционализирало правото на отстояване на свободата. Обществото заговорило за масоните – строителите, които показали как трябва да се пази познанието от злонамерени хора.
Свободата, извоювана от масоните, дала възможност да започне изучаването на законите на природата. Търсенето на ключа към знанието родило светлите умове на века на разума, известен като Просвещението. Църквата обаче продължила да иска монопола върху вярата, а монарсите – върху парите. И двете институции знаели, че най-големият им враг е познанието. Защото разкриването на законите на природата означавало свобода. Свобода в нейното най-важно измерение – невъзможността да се манипулира съзнанието на хората. Затова познанието било обявено за най-голямата ерес. Това наложило тайната, открита в основите на първия Храм, да бъде скрита още по-надълбоко. Плащът на тайнствеността загърнал всичко, което би могло да даде истината за сътворението на света на хората.
Познанието потънало дълбоко зад пелената на просмуканата от влага Шотландия. Скритите знаци и опознавателните ръкостискания, потайните сборища и предаваните от уста на уста и никога ненаписвани думи станали обичайна практика в общуването на всички обявени за подозрително опасни сдружения на хора. Така от гилдиите на строителите на катедрали се родило умозрителното общество на Свободните зидари – франкмасонството.
Всичко започнало отначало. Този път владетелите разбрали, че за да има градеж, на строежа трябвало да работят свободни хора. Монарсите все повече се нуждаели от пари. Запазването на властта означавало – войни. Затова се съгласили да оставят на мира алхимиците в тяхната битка със законите на природата, та дано успеят да разберат как оловото се превръща в злато. Но църквата продължавала да бъде против. Значи тайната все още не можела да бъде разкрита на хората. В епохата, когато кралете ставали масони, а кардиналите йезуити, науката получила основната роля в драматургията на цивилизацията.
Първата сценка, в която се появила науката, била наречена Ръкопис на Ууд. От него грамотните се осведомили, че граматиката, риториката, логиката, аритметиката, музиката и астрономията били основен предмет на разговор в тези тайнствени масонски ложи. Най-вече геометрията, която посветените определяли като Божествена наука. А понеже от конституцията на масоните е видно, че в ложите няма право да се водят спорове по религиозни и политически въпроси и за да не накърнят вярата, на който и да е човек по земята, те приели да наричат Твореца – Велик Архитект на Вселената. Това вече окончателно вбесило претендиращата за монопола върху душите на хората църква. Самообявилата се за институция на вярата църковна йерархия заклеймила съществуването на каквото и да е било тайно общество.
Но духът явно бил изпуснат от бутилката още с намирането на изгубената тайна в основите на Йерусалимския храм. Някаква невидима печатница започвала да засипва грамотните с любопитни четива за всевъзможни тайни общества. Розенкройцери, илюминати, масони и прочие определения станали по-престижни, от която и да е било благородническа титла или светска длъжност. Древни ръкописи със странни илюстрации започнали да се предават от ръка на ръка. Силата на религията все повече се огъвала пред неуязвимия за непосветените херметизъм. Оказало се, че изкуството, науката, философията били продукт на някакви потайни лаборатории с ограничен достъп на хора, знаещи загадъчни пароли и тайни знаци. „Искате ли да владеете всички езици и да се опазите от смъртоносни грешки, да прочетете Свещената книга, която разкрива тайната на Вселената? Тогава – елате в Братството на Розата и Кръста!“ – подканвал през 1623 г. разлепен по улиците афиш. Едва днес става ясно, че всичко, което се случва впоследствие със света, е имало пряка зависимост от заклеймения по него време член на това братство Френсис Бейкън. Мислителят обърнал наопаки тогавашните методи на познание.
Две години след този налудничав афиш по парижките улици в Англия е създадена Невидима философска колегия, известна по-късно като Кралско общество за естествени науки. Под определението „кралско“ се има предвид, че е официално признато за полезно от държавната власт. Защо този кръжок е невидим и недостъпен за непосветените в тайните му? И как така негов идеен баща е най-довереното лице на краля Чарлз Робърт Мъри – описан в томове истории и енциклопеди като първия съвременен масон.
И до днес не е ясно какво точно е осенило Исак Нютон, след като го е ударила ябълката по главата, но разбулени тайни го разкриха като председател на Невидимата философска колегия. Също така – че основно се е занимавал с писането на „Нова хронология на древните царства“ и се опитвал да състави точни чертежи на Соломоновия храм. Да разгадае тайната на майстор Хирам. В такъв случай – бил ли е Нютон масон? Да.
За да не изпие горчивата чаша на деликатното мълчание на Ордена на тамплиерите, франкмасонството решава да повдигне лекичко завесата на своята тайнственост. Неизвестен член на Кралското научно дружество, скрит под псевдонима Филалет, пише в трактата „За безсмъртните хора“ – …В основата на нашата религия е заложен закона на Природата, който е и Божият закон. Нашата политика е най-добрата политика – лоялност пред закона и подръжание на Христос, който не е разрушил никое правителство и е признал за кесар законната власт.
Обществото се успокоило напълно, след като дворецът обявил официално, че самият престолонаследник принцът на Уелс ще се подложи доброволно на „адските мъки“ при посвещаването в масонството. Но кралските дворове дори и не подозирали до какво ще доведе избухването на социалния заряд, заложен във философията на франкмасонството. Ако благородните особи със синя кръв бяха чели малко по-внимтелно Волтер, биха предусетили грозящите ги промени.
Престарелият титан на мисълта Волтер вече е декларирал, че не приема повече автономията на религиозния свят. Според него религията арогантно се меси в политиката и затова потапя перото си в небивал за онези времена сатиричен патос по отношение на редица безсмислици в догмите. Само два месеца преди смъртта си Волтер е посветен в тайните на масонството. Негов поръчител пред братството е… Бенджамин Франклин. „Прескъпи братко, вие бяхте франкмасон, преди още да бъдете приет за такъв, и изпълнявахте тези задължения, преди да дадете клетва пред нас“ – казва американецът Франклин в поздравителното си обръщение към препасания с масонска престилка философ.
Какво дава Волтер на масонството? Ами най-точното определение към онова време за ролята на тайното братство. Всичко, което виждам, хвърля семената на една революция, която неминуемо ще дойде – пише той в писмо до един много високопоставен брат масон.
Революциите изострят алергията на управляващите от внушението, че франкмасонството е най-опасната за властта тайна организация. Охулване, преследвания, забрани, отлъчвания, арести, мъчения, присъди, затвор, смърт – всичко това отново се стоварва като меч върху братството. Въпреки поместения в лондонските вестници публичен отговор на Великата ложа на въпроса каква всъщност е тайната на масонството – това е познанието на Природата, усещането за силата, която е в нея, и на многобройните й творения, особено познаването на цифрите, тежестите, мерките и за правилния начин за изработване на всякакви неща за употреба от човека, най-вече на домовете и сградите от всякакъв вид, както и на всички други неща, допринасящи за доброто на човека.
Не така обаче стоели нещата с масонството в Америка. Младата държава отвъд океана, която много скоро ще се превърне в най-могъщата световна сила. Всякакви претендиращи за величие крале, царе, принцове и прочие европейски управници ще се чудят как да спечелят благоволението й.
Опитът за построяването на нов свят с нов обществен ред започва като че ли с негласното обявяване на масонството в официален култ. Няма друга държава в света, която да е така откровено белязана от знаците на масонската символика. Дългият списък на американските президенти масони се оглавява лично от първия – Джордж Вашингтон. Посветен е в тайнството още като майор от английската колониална армия в шотландска военнополева ложа в градчето Фредериксбург. Всяко последващо негово действие и това на останалите бащи на американската нация е подчинено на масонските канони. Преминалите океана заселници, отхвърлените от Европа авантюристи много бързо разбрали какво би направило масонството за Америка и в какво Америка би превърнала масонството.
Няма революция или обществен поврат в историята, който да не е свързан по някакъв начин с франкмасонството. Да се обяви една революция за пъклен масонски заговор се оказва любимо занимание на политиците. Което е изключително странно, след като над осемдесет процента от тези политици са братя в масонски ложи.
Масоните ли са били якобинци, или якобинците – масони, е въпрос, подобен на оня за яйцето и кокошката. Ленин и Троцки били продукт на злокобния юдеомасонски заговор сътворил поробващите човечеството Протоколи на Сионските мъдреци. Демонът Хитлер бил продукт на таен тевтонски орден на илюминатите. Основоположниците на фашизма Мусолини и Франко забранили братството само защото орденът отказал да ги посвети в тайните си. Диктаторът Сталин се бил ръкостискал по особен начин с масона Чърчил и задокеанския му събрат Рузвелт. Американците само привидно се закачали с Фидел Кастро, защото само той от всички комунистически сатрапи разрешил свободното функциониране на масонски ложи на Острова на свободата. Селският хитрец Хрушчов само от долнопробно лицемерие бил ударил с обувката си по трибуната на ООН и заявил, че такава бълха като масонството няма да пусне никога в гащите си. Перестроечният Горбачов и артистичният Рейгън доказали, че масонството не само строи, а и събаря разделящите хора стени – берлинската.
Дали това е било така – тепърва времето ще показва. Само едно в този смисъл е категорично доказано. Масонството построи Съединените американски щати и ги превърна в първа световна сила. Защо тогава по повод и без повод се размахва списъкът с имената на американските президенти, които никога не са крили от народа си, че са членове на тайните за любопитните очи масонски ложи? Защо тогава с невиждана публична церемония американците ще откриват на брега на река Потомак внушителен масонски мемориал на своя първи президент Джордж Вашингтон?
Но най-голямото доказателство, че Америка е държавата на масоните, е това, че тя е единствената държава в света, където е била създадена политическа антимасонска партия! Благодарение на тази партия били разтурени над две хиляди масонски ложи. Резултатът на президентските избори обаче бил отчайващ – пуснатите бюлетини за тази партия се оказали достатъчни само да напълнят джобовете на нейните създатели.
Америка е единствената държава в света, чиито държавни лидери публично са признавали значението на Братството на масоните за силния дух, обединяващ американската нация.
Антимасонството винаги е било сериозно занимание на сериозни институции и самоотвержена позиция на много значими исторически личности. Неоспорим първенец в тази област е Ватиканът. Светият престол никога не е можел да преглътне горчивото хапче на едно братство, което определя Твореца като Велик строител на всички светове и Велик Архитект на Вселената. Анатемосването на масонската доктрина е периодична практика на ватиканския консерватизъм. Публикуването на шестдесет и петте заблуждения на братството на масоните е най-малкото, с което светите отци са се опитвали да стреснат миряните. На тревожните въпроси на кардиналите какво да се прави срещу тази напаст, папата категорично разпореждал да се пасе стадото и да се прави всичко възможно модерната философия смирено да остане слугиня на богословието. Какво ли е търсил обаче Негово светейшество папа Йоан Павел на онази сбирка на масонска ложа, снимки от която се появяват дори в пресата? Може би в потвърждение на идеите му, че е възможно сближаването и помирението на всички религии в името на бъдещето на човечеството!
Комунистите и фашистите не са оставали по-назад от йезуитите. Но с това само провокират възникването на модерното дисидентство на борещата се срещу всякаква диктатура човешка мисъл. Това движение срещу ограничаването на правата и свободите, което предизвика новите социални революции и раждането на новите Велики сили. Как да се обясни иначе фактът, че самият министър-председател на китайската република Ванс Хунк Хюи препасва масонската престилка и… в какво започва да се превръща днес Китай?
Втората половина на XX век започва със сериозен организационен възход на масонството. В периоди на възстановяване на човечеството след тежки катаклизми, като една световна война например, философията на братството се явява естествен душевен регулатор на баланса между добро и зло.
Дори Ватиканът, този извечен гонител на свободните зидари, е респектиран от имунизацията на франкмасонството против всякакви анатеми. Не е малка изненада за папата, че преди да му целунат ръка, първото нещо, което правят съюзническите войски, влизайки в освободения Рим, е да върнат на италианските масони отнетия им от Мусолини дворец Джустиниани. На Втория Ватикански събор (1964 г.), докато елитът на папския престол месеци спори в средата на XX век дали Галилей е прав, че Земята е кръгла и се върти, един прозорлив южноамерикански епископ предложил да се започне диалог с франкмасоните. Между Светия престол и Братството започва да се стопява антагонизмът на многовековния ледников период.
Мъжете в расо вече се замислили трезво дали пък съществуването на догмата за непогрешимост не е възпаляващият мозъка вирус на хора като Мусолини, Хитлер и Сталин. А пък мъжете в черни смокинги и бели ръкавици трескаво започнали да създават по-открити форми за намиране на общ език между хората.
Раждат се Римският клуб, клубът на Билделбергите, икономическите форуми от типа на този в Давос, Атлантическият клуб, всевъзможни неправителствени организации като Ротари клуб, Лайънс клуб и прочие видове сдружения. Все повече се говорило за някакъв си Трети сектор и неподозираната скрита сила на т.нар. гражданско общество. Общественото мнение се превърнало в регулатор на управлението на правителствата. Реализирал се принципът на толерантността като условие за социална справедливост.
